Емоционалната люлка
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
21 април 2023 година
За пръв път през последните четиринайсет месеца аз не чувствам нищо.
Минах през всичко – чудовищна обърканост, скотски боязън, пареща злоба, адска болежка от загуба на околните, възхита и отчаяние от хората, безумен оптимизъм и вяра в празничното „ на следващия ден “.
Психолозите назовават сходни прекарвания „ прочувствена люлка “. Вероятно аз по този начин съм се залюляла, че съм направила пълно катурване с люлката, „ слънце “, както в детството наричахме тази рискова маневра.
„ Нищото “ е настъпило някак си от единствено себе си, без особена причина. Или тези аргументи са толкоз доста, че е невероятно да определиш най-значимата?
Тъга ли е това? Прегаряне? Дъжд?
В началото на тази година постоянно срещах изявления на политици, че би трябвало да престанем с упованията си (относно успеха, помощта, гибелта на тиранина, каквото и да е) и да стартираме да живеем в новата действителност.
Намирам тези мисли за спорни. Струва ми се, че да живеем „ в новата действителност “ всички се научихме в първите дни на войната – е, дано да са месеци. Но да „ престанем с упованията “ – това какво значи? Да се откажем от вярата?
Затрупах се с работата и доброволчески проекти, понижих четенето на новините до петминутни прелиствания на формалните сводки сутринта и престанах да запитвам всеки прочут боен „ кога най-после ще свърши войната? “.
Просто си постанових да не чакам нищо.
След Великден започнах да чета книга, която по-рано не съм чела, скърбя. Тамара Петкевич " Жизнь – сапожок непарный " („ Животът е единично ботушче “).
Странно, само че по-рано не съм и чувала за нея. Смятах, че от дълго време съм препрочела всички ориси от онази скотска ера. „ Московската сага “ на Аксьонов, „ Колимските разкази “ на Шаламов, „ Победените “ на Головкина, „ Стръмният маршрут “ ( “Крутой маршрут “) на Гинзбург…
Тамара Петкевич е родена през 1920 год. в Петербург. Тя е предходна през цялата руска месомелачка. Арестът на татко й през 37-ма година, преследвания от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), доноси, разпити, изменничества, издевателства, унижения, лагери…
Сега чета главата, в която Тома, преди малко научила, че майка й и по-малката и сестра са умрели от апетит в блокадния Ленинград, е хвърлена в студения карцер на пандиза в град Фрунзе. Обвиняват я в някаква невъобразима глупотевина, изтезават я с апетит, не й дават да спи денонощия наред.
Момичето е на 23 години. На колкото е и моята щерка в този момент.
Тя е болна, уплашена, пречупена, докарана до обезсърчение. Но тя има вяра. Надява се. Очаква това митично „ светло утре “.
Защото, коства ми се, че в случай че престанеш да очакваш, ще настъпи „ нищото “.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
21 април 2023 година
За пръв път през последните четиринайсет месеца аз не чувствам нищо.
Минах през всичко – чудовищна обърканост, скотски боязън, пареща злоба, адска болежка от загуба на околните, възхита и отчаяние от хората, безумен оптимизъм и вяра в празничното „ на следващия ден “.
Психолозите назовават сходни прекарвания „ прочувствена люлка “. Вероятно аз по този начин съм се залюляла, че съм направила пълно катурване с люлката, „ слънце “, както в детството наричахме тази рискова маневра.
„ Нищото “ е настъпило някак си от единствено себе си, без особена причина. Или тези аргументи са толкоз доста, че е невероятно да определиш най-значимата?
Тъга ли е това? Прегаряне? Дъжд?
В началото на тази година постоянно срещах изявления на политици, че би трябвало да престанем с упованията си (относно успеха, помощта, гибелта на тиранина, каквото и да е) и да стартираме да живеем в новата действителност.
Намирам тези мисли за спорни. Струва ми се, че да живеем „ в новата действителност “ всички се научихме в първите дни на войната – е, дано да са месеци. Но да „ престанем с упованията “ – това какво значи? Да се откажем от вярата?
Затрупах се с работата и доброволчески проекти, понижих четенето на новините до петминутни прелиствания на формалните сводки сутринта и престанах да запитвам всеки прочут боен „ кога най-после ще свърши войната? “.
Просто си постанових да не чакам нищо.
След Великден започнах да чета книга, която по-рано не съм чела, скърбя. Тамара Петкевич " Жизнь – сапожок непарный " („ Животът е единично ботушче “).
Странно, само че по-рано не съм и чувала за нея. Смятах, че от дълго време съм препрочела всички ориси от онази скотска ера. „ Московската сага “ на Аксьонов, „ Колимските разкази “ на Шаламов, „ Победените “ на Головкина, „ Стръмният маршрут “ ( “Крутой маршрут “) на Гинзбург…
Тамара Петкевич е родена през 1920 год. в Петербург. Тя е предходна през цялата руска месомелачка. Арестът на татко й през 37-ма година, преследвания от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), доноси, разпити, изменничества, издевателства, унижения, лагери…
Сега чета главата, в която Тома, преди малко научила, че майка й и по-малката и сестра са умрели от апетит в блокадния Ленинград, е хвърлена в студения карцер на пандиза в град Фрунзе. Обвиняват я в някаква невъобразима глупотевина, изтезават я с апетит, не й дават да спи денонощия наред.
Момичето е на 23 години. На колкото е и моята щерка в този момент.
Тя е болна, уплашена, пречупена, докарана до обезсърчение. Но тя има вяра. Надява се. Очаква това митично „ светло утре “.
Защото, коства ми се, че в случай че престанеш да очакваш, ще настъпи „ нищото “.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ